Какво губим, докато печелим?
За победите, които изглеждат добре в отчета, но оставят загуба извън него.
Сметката, която никой не води
Има победи, които се виждат веднага. Получена сума. Спечелен спор. Последна дума в разговор. Има и загуби, които не влизат в протокола: нечие доверие, желание да се върне, готовност да ни повярва отново.
Това е неудобната особеност на човешките отношения. Не всичко, което можем да измерим, е важно. И не всичко важно може да бъде измерено. Понякога се вторачваме толкова силно в резултата, че забравяме да попитаме каква цена сме платили за него.
Да бъдеш прав и да останеш сам
В един спор може да имаш правилните документи, точните формулировки и последния отговор. Това не гарантира, че си постъпил разумно. Правото да настояваш не е задължение да настояваш до край.
Познавам тази дилема от бизнеса. Когато една компания защитава процедурата си, а клиентът се опитва да бъде чут, и двете страни могат да излязат убедени, че са прави. Само че отношенията между тях вече ги няма. Победата е останала без човек, с когото да бъде споделена.
Различните лица на една и съща грешка
В работата печелим още една поръчка и губим време да се погрижим за стария клиент. В ежедневието печелим спор у дома и губим спокойствието на вечерта. В обществения живот една убедителна реч може да донесе аплодисменти и да остави след себе си още по-дълбоко разделение.
Не предлагам да се отказваме от успеха. Предлагам да разширим представата си за него. Истинската равносметка започва там, където свършва отчетът.
Въпросът преди победата
Преди да настоявам на своето, все по-често ми се иска да задам един допълнителен въпрос: какво ще остане след това? Не само какво ще получа, а и какво ще загубя, ако го получа точно по този начин.
Защото най-скъпите загуби понякога пристигат с документ, на който пише „успех“.
Текстът е авторско есе. Разсъжденията и оценките не представляват установени факти за всички описани ситуации.